История 
Няма запазени исторически писмени или други веществени документи, които да сочат точната дата на основаването на манастира. Сегашният имот на светата обител тогава представлявал ниви и ливади – чифлик, собственост на един богат турчин на име Селим бей. Един от работниците на бея – християнин на име Нено – бил чул от по- стари хора, че на мястото на чифлика някога имало манастир, а в двора му бликала чудотворна, лечебна вода, която можела да излекува болния Селим бей. Виждайки как господаря му страда от нелечимия мор, Нено разказал на Селим бей това предание. (Според друго предание, на Нено се присънило, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Първоначално ратаят не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разтревожен от съновидението, Нено разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент от самото място започнала да извира вода. Благочестивият християнин разказал всичко на господаря си и у чифликчията се появила надежда за изцеление.) Беят повикал владиката да му чете молитва, а след това по чуден начин оздравял. Подарил нивата си на църквата. Започнали да правят разкопки и открили аязмото и каменната икона на св. Георги. Скоро бил съграден храм в чест на св. вмчк Георги. Поразен от чудото, станало с него, Селим бей приема християнството заедно със синовете си. Така децата станали първите основатели на манастира, а баща им – първият игумен. Когато дошло време и беят-християнин се представил в Господа, бил погребан до аязмото, пред самата му врата. По-късно при разкопките са намерени два скелета на горепосоченото място. Скоро манастирът се прочува с целебната си вода. Благочестиви и богобоязливи християни започнали да изпращат на манастира големи подаръци в пари и натура. Светата обител се разраснала. Нейно притежание станали около 3 000 декара земя. През 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, която раздава земята под наем на малоимотни поморийци и други преселници от Тракия и Македония. От 1935 г. манастирът е предаден на Сливенска Митрополия със съвсем малък имот, недостатъчен за издръжката на светата обител. Тогавашният Сливенски митрополит Иларион обаче развива дейност за манастирското възраждане и укрепване. Владиката открива в манастира опреснителен курс за малограмотните български свещеници. Уредена е и кухня и 40 легла за курсистите. Наскоро след това са събрани помощи за ремонтиране и разширяване на сградите. Малко по-късно, след като бяха закрити по законодателен път Окръжните постоянни комисии в България, манастирът преминава под управлението на Министерство на земеделието. По същото време от Троянския манастир в светата обител пристига един монах на име Стефан, който по-късно става игумен.
А ето и разказът на бившия игумен о. Пахомий:
Точни сведения за основаването на манастира няма, но приблизително това ще да е към 1815 г. За да науча нещо за основаването му, се обърнах към един старец, дядо Теодосий , по народност грък, който бе един от най-старите хора в Поморие, който ми съобщи следното:
Някога мястото, където сега е манастирът и манастирската градина, е било чифлик на някой си Селим бей. В чифлика работили като ратаи и много българи. Между тях имало си и някой си дядо Нено от Кoтелския край. На този дядо Нено веднъж му се присънило, че на мястото, където сега е манастирското аязмо, има заровена икона. Мястото тогава ще да е било сигурно чифлишка градина, понеже дядо Теодосий си спомняше, че е имало гъсти ниски дървета Отначало Нено не обърнал внимание на съня, но започнал да му се явява все по-често светия с бял кон. Най- накрая старецът решил да копае на това място, за да провери дали наистина ще намери нещо. Ямата стигнала около метър. Турчинът-собственик, като забелязал дълбокия ров, не позволил да се копае повече. Но един ден едно чудо накарало собственика на чифлика да приеме християнството: дошли гости в чифлика и при разходката беят решил да използва изкопаната дупка за отходно място. В момента, когато влиза вътре, беят се схванал и не могъл да мръдне от мястото си. Повикали Нено да обясни какво е закопал, та се е случило това нещастие. Дядо Нено разказал всичко – за съня, за светията на кон и за иконата. Тогава турчинът заповядал да извикат анхиалския митрополит, за да го попита какво да стори. Митрополитът се явил. Разкопали по-дълбоко и намерили барелеф на св. Георги (който и до днес може да бъде видян в Църквата). Когато извадили образа на светията, от мястото започнала да извира вода. Сега на това място се намира манастирското аязмо. Селим бей бил излекуван по чудесен начин чрез поливането от митрополита с тази вода. В знак на благодарност излекуваният приел християнството. Бил кръстен с името Георги, а жена му приела името на своята кръстница, х. Анастасия. Синът им също бил кръстен. До аязмото бил построен параклис “Св. Георги”. Дядо Теодосий ми съобщи, че гробът на новопокръстения основател на манастира бил там, където сега е олтарът на Църквата, а на жена му и сина му – под първото стъпало на аязмото. Аз проверих и действително намерих скелети на двама души. От тук заключавам, че, ако не всичко, то по- голяма част от разказното от дядо Теодосий,е вярно. По-нататък манастирът е бил под прекия надзор на анхиалските гръцки митрополити. От 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, а от 1935 г. е предаден на Сливенска Митрополия.
Начало
